11 ноември 2021

Първо, бих искала да пожелая да можем да се срещнем отново без сегашните ограничителни мерки. Разбира се, всички ние искаме това тук, в Дордрехт, защото е трудно да поддържаме приятелсто без да се гледаме в очите. Всички налични медии бяха прекрасно решение за този период, но човешкият контакт е от първостепенно значение за мен.

Мисля за ценните ни срещи с преподавателския състав, но и за студентите, които са стажували тук. Заведох посетители, които бяха тук за по -дълъг период от време, в моя клуб за за народни танци „Махар“, където ги запознахме с всички видове балкански танци, включително и тези от България. Дори танци от Варна бяха в програмата. Ентусиазирани, предимно млади хора, които лесно уловиха ритъма. Обикновено за тях беше изненада, че изпълняваме техните танци тук. Моят опит е, че танцуването заедно премахва (езиковите) бариери. В такива вечери имаше само общи интереси, а българската кухня повдигаше настроението.

Накратко: хубав спомен, но и желание, че това ще бъде възможно отново в близко бъдеще.

Андреа Ван Ден Боохарт, секретар на Фондация Дордрехт-Варна