02 февруари 2021

За мен 2020 г. премина основно под знака на онлайнобучението. Аз съм студент последна година. Изучавам педагогика на преподаването на френски език. От септември преподавам и самостоятелно. От една страна съм изпитала онлайн обучение като студент, от друга страна, аз самата преподавах онлайн. За първи път от пет години не се върнах във Варна през лятото, за да видя семейството и приятелите си. Освен това започнах шофиорски курс, който все още не съм завършила, защото автошколите отново са затворени … Въпреки всичко, 2020 беше добра година за мен, защото хората, които обичам, все още са тук. За съжаление не всеки може да каже същото …

През март, когато избухна пандемията в Нидерландия и всичко затвори врати, аз все още бях в третата година от обучението си. Следих новините и очаквах карантината. В началото учителите, студентите и учениците бяха много разтревожени. Конферентен разговор с 30 души? Как учителя ще ми обясни това, което не разбирам? Как ще организирам работа в група? Имаше много въпросителни. За няколко седмици учителите трябваше да променят начина си на работа както никога преди. Учениците и студентите трябваше да свикнат да седят по няколко часа на ден пред екраните. Разбира се, това работи само ако Teams се справя добре, ако можете да се включите в разговора и ако можете да отворите изпратените файлове …

През лятото реших да не ходя на почивка. Освен това за първи път откакто живея в Нидерландия не се върнах във Варна. Ходенето на почивка/екскурзия и връщането в родината са две различни неща. Едното е за забавление, другото е, защото наистина имате нужда от него. За последно видях семейството и приятелите си през август 2019 г. Намирах ситуацията това лято за твърде неясна, а рисковете за твърде големи. Не исках да заразя близките си. През октомври и декември 2020 г. направих същото.

От септември 2020 г. Преподавам в гимназия. Моето училище прави всичко по силите си, за да направи обучението възможно за учениците. Учениците също се стараят. Въпреки, че вече имаме опит : трудно е. Разбира се, хубаво е да не се налага да пътувате час и половина между дома и работата. Със сигурност ми харесва да не се налага да карам велосипед, когато вали и духа насрещен вятър. Трудно е, защото там, където някои са способни да работят онлайн, други изобщо не могат да го направят. И за двете страни има няколко предизвикателства, като: да планирате добре работата си, да се самодисциплинирате, за да следвате дневния си ред, да скриете телефона си някъде, за да не се разсейвате и да можете да останете съсредоточени.  Да намерите тихо място вкъщи, да се уговорите със съседите си, за да не правят основен ремонт, докато имате урок и т.н. И все пак забелязвам, че учителите, студентите и учениците предпочитат да бъдат в училище, колкото и да се оплакват, когато са там. В крайна сметка това работи най-добре за всички.

И накрая едно пожелание: надявам се хората да продължат да спазват мерките. Видяхме, че няма друг начин за преодоляване на пандемията и че  това действа! Всички Ние искаме да се върнем колото се може по-скоро към старите си животи.